ЗА МЕНГеорги Колев
Роден съм и израснах в красивия български град Бургас. Първата ми „среща“ с българските народни танци се случи, когато бях във втори клас, когато се записах за танцовият ансамбъл към Пионерския дом. Шест години по-късно, след като завърших осми клас, кандидатствах в Държавно хореографско училище в София и започнах своето пътешествие из красивия свят на Българския фолклор. Поради неочаквания приток на кандидати училището за пръв път приеме два класа за специалността „Български народни танци“.
В този период имах удоволствието да ми бъда преподаватели едни от най-великите хореографи и познавачи на българският фолклорен танц-Кирил Харалампиев, Димитър Димитров-Палаврата, Красимир Петров, който ни беше основен учител по български народни танци, преподавателите по характерни танци, исторически танци и класически екзерсиз, всички те формираха у нас любовта към танца.
Незабравими ще останат и честите срещи с артистите от Ансамбъл "Филип Кутев“. Те ни вдъхновяваха и очароваха със своето майсторство. В същия период дойде и любовта към жената, която и до днес споделя живота си с мен.
1979-1981г. Ансамбъл на Строителни войски-Две години казарма,до обяд репетиция, след обяд-почивка, вечерта-"къде ще ходим тази вечер","казарма"?!.Сутрин Митко Манов ни взимаше здравето, Анатолий Клочков ни довършваше. Две години изпълнени с много емоции, концерти в цяла България.
Октомври-ноември 1981 г. Ансамбъл „Тракия“ - ученическа мечта - осъществена. Нямам думите да опиша удоволствието да работя в тясно сътрудничество с Кирил Дженев. Имахме щастието да участваме в церемонията по откриването на НДК с концерта "1300 години България" – незабравимо преживяване! Всички професионални ансамбли и всички танцови състави бяхме в НДК!
В крайна сметка обаче времето ми в „Тракия“ трябваше да приключи – любовта победи. Приятелката ми работеше във Варненския Професионален Ансамбъл и аз не исках да прекарвам повече време далеч от нея. И така, след един последен голям концерт в София, реших, че е време да опаковам чантите си и да замина за морето. На 1 декември 1981 г. се озовах във Варна, където се присъединих към Професионален ансамбъл за народни песни и танци "Варна" ръководен от г-н Петър Ангелов. Заедно с тях, взех участие в редица концерти, турнета, нашенски и международни фестивали.
Една година по-късно, на 23 май 1982 г., се ожених, и сега, 38 години по-късно, връзката ни е по-силна от всякога! По това време станах и помощник-директор в танцовата трупа на Профсъюзния дом на културата, с която пътувахме доста. Дъщеря ми се роди през 1984 г., докато бях в Малта.
Прекарах периода 1992-1993 г. като ръководител на местната танцова трупа в Суворово. През 1994 г. се преместих в Дългопол, където прекарах още една година, преди да се върна във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, за да взема диплома по „Българска народна хореография.
През 2000 г. се присъединих към и ръководих танцовия състав „Акасково” при НЧ "Просвета-1905" гр. Аксаково.
През 2002 г. се дипломирах по специалност БЪЛГАРСКА НАРОДНА ХОРЕОГРАФИЯ към „Академия за музикално и танцово изкуство“ – Пловдив, с образователно-квалификационна степен МАГИСТЪР.
Следващите три години (2001-2003 г.) прекарах като преподавател по Български Фолклорни Танци във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър".
Периодът между 2005 и 2009 г. посветих на хореографията в Тракийското дружество „Капитан Петко войвода“ – Варна,
По това време бе създадена и Танцова школа „Колеви“ в резултат на голямото желание на много хора да се докоснат до българския народен танц. Така се появиха и танцовите ансамбли „Тракийче“ и „Жарава“. Не след дълго бяха основани и танцов ансамбъл „Божена“ и ДТС „Чародейци“.
Работя с ансамбъл „Фолклорна магия“ от 2016 г., а през 2018 г. се присъединих и към Лондонския клуб за народни хора „Фолклорче“. През 2019 г. имах удоволствието да посетя Бенидорм, Испания, за събора на „другата България. Концертът в Лондон посветен на Деня на Народните Будители и честването на годишнина на Ансамбъл "Фолклорна магия", а осъществен съвместно с танцова формация "Контаст" беше своеобразно предизвикателство към мен и колегите ми.
През есента на 2019 г. започнах работа в Началното училище „Иван Вазов” в Дългопол и Национално читалище „Никола Вапцаров”.
По време на кариерата си имах удоволствието да взема участие в редица творчески проекти: "Нестинарка", "Пътят", "Шопски танц", "Калушари", "Добруджански танц", "Варненски танц", обхващащ всички етнографски региони на България. Освен това съм работил и с танцова формация „Контраст“ върху танците на балканските народи.
