В своята многовековна история българският народ е създал едно изключително самобитно и оригинално по своята същност народно творчество. Създал е свои народни песни, танци и музика, свои обичаи и народни костюми, които са се предавали от поколение на поколение. Това творчество се е родило от самия бит на българина. В него са вплетени труда, радостите, мечтите и надеждите; духа, силата и борбата за свобода; мислите, настроението и желанията. Фолклорът е неразделна част от всекидневието на древния българин. Традиция, която го е съпътствала и в радостните дни на възход и напредък, и в мрачните дни на бедствия, нещастия и падения; дори през петвековното турско робство. И, може би, точно през тези времена, фолклорът е изиграл ключова роля в поддържането на народния дух, помагайки ни да оцелеем като нация. Този фолклор - песни, танци и музика - е поддържал стремежа на българина към свобода, по-добър живот и по-щастливи дни.
В зависимост от икономическите и социални условия, от историческата съдба, от географското положение, битът на всеки народ придобива характерни особености, които са изразени най-ярко в неговото творчество, в неговия фолклор.
Танците са съществена част от общата народна култура и носят едни от характерните и белези. В тях е отразен най-ярко темперамента на народа. У едни народните танци са бързи, у други игриви, у трети спокойни и плавни. При някои народи в танцът взема участие горната половина на тялото, в други краката, в трети ръцете, в четвърти - коремната част, в пети само рамената при седнало положение и т. н. Ритмичната наситеност и неизчерпаемото разнообразие от фигури и стъпки на нашите народни танци, музикалния им съпровод - вокален или инструментален, духовитите им названия и мястото, което заемат в живота на народа са свидетелство за богато творчество с високи художествени качества.
Българският фолклор, това изключително богатство създавано в продължение на векове от българския народен гений, не остава незабелязан от редицата учени, пътешественици, фолклористи, дипломати, етнографи, художници и писатели, преминали през България или работили в нея. В своите пътеписи, научни трудове, бележки и картини те са отразили своите впечатления, изненада и удивление от богатството, разнообразието и оригиналността на българските народни песни, танци, музика и национални костюми. Начините на изпълнение на хората, захватите, разнообразната ритмика, самобитните инструменти, стъпките и движенията на танците.
В най-старата българска литература - църковните ръкописи, могат да се срещнат съвсем оскъдни сведения за българските народни хора и танци. За нещастие, тогавашните божи служители не са гледали с добро око на тях и често са ги порицавали.
Други източници на информация са нашите народни песни, от които съдим, че хората ни са били масови. В България по време на Възраждането с повишаването на националното самосъзнание на народа и поради националноосвободителното движение се дава тласък за развитие на българската етнографска наука, а така също и за издирване и събиране на документи за народни песни и танци.
Водещият фактор според мен е че, те ни помагат да се освободим от среса. В днешно време, хората живеят на висока скорост и се излагат на огромни количества стрес. Танците ни позволяват да обърнем гръб на грижите, да се отпуснем и да дадем воля на креативната страна на духа.
Също така, тези танци ни помагат да съхраним фолклорните си традиции и колкото и да е тривиално като израз – да повишим националното си самочувствие. Срещаме се с различни хора и създаваме нови приятелства и запознанства. Постигаме нови цели и се гордеем с новите си познания. Не на последно място, танцуването ни помага да се поддържаме в добра физическа форма, което само по себе си е факт който не бива да пренебрегваме, особено във време на пандемия.
Открийте магията на Българският фолклорен танц и се присъединете към Български Стъпки днес!